Започвам този текст с уточнението, че не агитирам в полза на която и да било политическа сила. Далеч съм от мисълта да се намесвам в правото на глас на читателите си (всичките трима). Уважавам правото на всеки да взема решения и да си носи отговорността за тях.
Тук ще пиша за заформящия се Реформаторски блок, тъй като това е политическата формация, на която аз лично възлагам някакви надежди. Текстът е вдъхновен донякъде от „Наръчник на симпатизанта“ и е насочен към блока, както и към онези, които, подобно на мен, възнамеряват да гласуват за него на следващите избори, стига неговите представители да не направят някоя голяма простотия дотогава.
1. Фактът, че сме решили да гласуваме за Реформаторския блок, доказва, че ние не припознаваме ГЕРБ като алтернатива на клептократичния модел, прилаган в България от години. Така че не правете компромис и не се коалирайте с ГЕРБ, ако не съберете достатъчно гласове на следващите избори. По-добре останете в конструктивна опозиция. Така поне няма да страдате от неминуемата загуба на популярност, която изпитва всяка партия единствено поради факта, че е на власт (отделно от другите фактори, обективни и субективни) и ще имате възможност да увеличите подкрепата си на по-следващия вот… ако не направите някоя голяма простотия.
2. Не правете компромис с десните ценности в името на това да подслоните възможно най-голям брой партии. Така бихте рискували да се превърнете в сбирщина, в която всеки дърпа в различна посока. Да не говорим за разпределението в избирателните листи, което става все по-сложно с приемането на всяка нова партия. Приемете, че ако искахме повече държавни субсидии, или държавна намеса в образованието, бизнеса, спорта или друга сфера на живота, щяхме да гласуваме за леви партии.
3. Десните ценности несъмнено са по-трудни за популяризиране сред мнозинството поради простата причина, че дясната политика не предлага лесен изход от трудностите и не прехвърля отговорността в чужди ръце (на държавата). Десните ценности са за онези, които искат сами да си решават проблемите, стига да могат, без държавата да им се меси, или откровено казано – да им пречи. Това означава, че хората трябва да поемат повече отговорност за живота си, а мнозина се страхуват от това. Много по-лесно е да спечелиш на своя страна група избиратели, особено по-слабо образовани, като им обещаеш, че ще се грижиш за тях с повече социални помощи и прочие. Те няма да направят връзката, че по този начин ги правиш зависими и ги държиш в изкуствена бедност, така че на следващите избори отново да гласуват за теб, подтикнати от добре подклаждания от теб страх, че иначе могат да загубят и малкото, което им е останало.
За щастие обаче, дясната политика има едно голямо предимство от гледна точка на обществената привлекателност. Тя предвижда ниски данъци. Това е коз, който трябва да се използва много активно, ако десните сили искат да спечелят изборите. Защото всеки човек, дори и най-ревностният привърженик на социалната държава, би се радвал властите да му взимат по-малко пари, така че той сам да реши за какво да ги похарчи. Да си припомним фразата „Read my lips: no new taxes” (“Четете по устните ми: без нови данъци”), която помогна значително на Джордж Буш старши да спечели президентските избори в САЩ през 1988 г. Редно е да си припомним също така, че Буш загуби изборите през 1992 г., след като не удържа обещанието си и това му беше припомняно както от съпартийци в Републиканската партия, както и от спечелилия изборите кандидат на демократите Бил Клинтън. Та накратко – Реформаторският блок трябва да обясни на гласоподавателите, че е в техен интерес да плащат по-малко пари за данъци. Че това ще ги направи ако не по-богати, то по-малко бедни и по-независими, а това на практика означава и по-щастливи (или по-малко нещастни, ако предпочитате).
4. Тази задача не е лесна, особено в по-малките градове и селата, където хората са хронично бедни и хронично гласуват за БСП, ДПС или някой псевдомесия от рода на Бойко Борисов, без да правят връзката, че техните избраници очевидно не са защитили интересите им, щом те продължават да тънат в бедност. Тук е важно да дадем идеи, които да помогнат на Реформаторския блок да обясни ползите от дясната политика на хората в малките градове, много от които мечтаят не за подаяния, а за възможност за работа. Как може да стане това?
- Чрез страницата им във Facebook
- Чрез страниците на партиите, членуващи в блока
- Чрез участие в гражданския съвет към блока
- Чрез участие в някоя от партиите, членуващи в блока
- Чрез активно заявяване на позиция и предлагане на идеи в публичното пространство – в социалните мрежи, в блогове, сайтове, медии…
- Чрез каквито още начини ви хрумнат. Вярвам, че заедно можем да родим множество конструктивни идеи.
5. Тук е редно да обърна внимание, че при търсене в Google не откривам сайт на Реформаторския блок. Това е пропуск, който трябва да бъде наваксан бързо. Предполагам, че в момента се работи по сайт, но колкото по-бързо той се появи, толкова по-добре.
6. Тази точка на пръв поглед изглежда противоречи на т. 2, но всъщност не е така. В нея става дума за обединение на обществото, нацията или народа (както предпочитате) в единен фронт срещу мафията и обслужващите я политици. Това е основната цел както на сегашните протести, така и на тези от февруари. И тъй като тази цел е съвършеният естествен най-малък общ знаменател, под който всички можем да се подпишем, тя трябва да залегне освен на думи, и на дела в програмата на Реформаторския блок. Тя е естествен стремеж на всички българи, които негодуват срещу властта на мафията, без значение дали са с леви, десни, центристки или без политически убеждения. Те могат да гласуват за БСП, или за ГЕРБ, или за ДПС, или дори Атака, но в общия случай те възлагат на избраниците си надеждата да направят така, че мафията да не ограбва труда им и да не ги държи в мизерия. Е, аз лично съм на мнение, че гореизброените партии правят точно обратното и затова няма да гласувам за тях, но не искам да се налагам. Възможно е и Реформаторският блок, ако влезе във властта, да се превърне в проводник на интересите на мафията. Тогава, уверявам ви, ще протестирам срещу него също толкова яростно, колкото и сега. Та препоръката ми към блока и неговите привърженици е: отстоявайте принципите си, но изведете като основен принцип обединението на гражданите срещу мафията! Не подклаждайте разделението на леви и десни, на бедни и богати, на образовани и неуки, което управляващата коалиция търси под дърво и камък! Приемете, че много хора ще прегърнат този принцип, но няма да гласуват за вас. Не позволявайте да загубите същността си, само за да привлечете още малко избиратели. Защото същите тези избиратели, а и много други, ще се отрекат от вас, ако не оправдаете очакванията им.
7. Това ме навежда към последния съвет към Реформаторския блок. Огледайте се! Спомнете си какво се случи с ГЕРБ в началото на годината! Вижте какво ще се случи с неофициалната коалиция БСП-ДПС-Атака, надявам се до края на тази година! Знайте, че ако тръгнете по техните стъпки, ви очаква същата съдба. Защото българинът се пробуди от летаргия и макар да е малко неориентиран, вече няма намерение да позволява да се възползват от него, без да се опита да защити интересите си.
Либереално 