Доверие на кредит

IMG_1047

Изглежда новото правителство, което дойде с обещанията да се бори с монополите, се опитва едновременно да изгради монопол освен върху медиите, и върху наглостта.

След като вчера несъмнено най-безочливото и безумно решение на кабинета „Орешарски” (досега) да предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС предизвика безпрецедентно масов за последните години спонтанен протест, не мога да не си задам някои въпроси. Нима БСП и ДПС не очакваха, че номинацията на една от най-недолюбваните личности в политическата върхушка ще предизвика толкова бурна обществена реакция? Да поставиш начело на една от могъщите силови структури човек, за когото всички знаят, че притежава най-голямата медийна империя, обслужваща всяка следваща власт, (което само по себе си е представлява едно постоянно посегателство срещу свободата на словото), е проява на изключителен цинизъм, незнайно на какво дължащо се усещане за недосегаемост, а защо не и на липса на връзка с реалния свят, в който хората всъщност не са чак толкова глупави и пасивни, за да позволят подобен ход да мине безнаказано. Наистина ли това правителство, съставено от партии, загубили изборите, си мисли, че се ползва с толкова силна обществена подкрепа, че може да си позволи подобно безочие?

Единият възможен отговор е: „Да”. В такъв случай правителството напълно си заслужава освиркването, което получи вчера, че и много повече. Подобна наглост, посрещната с толкова мощна реакция, в нормалните държави бива последвана от оставки. Пеевски се опита да направи нещо подобно, иначе казано даде знак, че ако парламентът му поиска оставката, ще си я даде. Десетте хиляди души на площада снощи и хилядите други, които ги подкрепиха, явно не бяха достатъчни. Дотук му стигна това, което той сам нарича „мъжка съвест”. Другият, който би трябвало сериозно да се замисли за подаване на оставка, е човекът, който номинира Пеевски за председател на ДАНС – премиерът Пламен Орешарски, който носи политическата отговорност за това решение.

Другият възможен отговор е: „Не, правителството много добре е знаело какво ще последва избирането на Пеевски начело на ДАНС и въпреки това го подкрепи”. В такъв случай можем да приемем една от следните две хипотези:

  • А) Орешарски и ръководствата на БСП и ДПС са очаквали бурна реакция и са смятали, че въпреки нея Пеевски може да се задържи.
  • Б) Те не са очаквали Пеевски да се задържи, но нарочно са го номинирали, за да разбунят духовете с една или друга цел – било за да прокарат тихомълком някое непопулярно решение, докато бушуват страстите, или за да изиграят някаква сложна игра, за която не бих могъл да се досетя, възползвайки се безскрупулно от предизвиканото от самите тях народно недоволство.

И в двата случая изводът е един: това правителство от победени партии, ползващо се с номиналната подкрепа на по-малко от 20% от имащите право на глас (както показва една бърза справка в сайта на ЦИК), очевидно прегръща безцеремонното незачитане на волята на избирателите, и/или откровената измама като свой инструмент за действие. Такова правителство няма моралното право да остане на власт, а всеки български гражданин има право да му поиска оставката, защото то изчерпи кредита на доверие от обществото, още преди да е направило и първата вноска по погасяването му.

Advertisements