България е на кръстопът

IMG_0367

България има враг. Той е реална заплаха за националната ни сигурност. Застрашава жените, мъжете и децата ни. Този враг е див, агресивен, нецивилизован и е изостанал с много векове от хуманните ценности, които се бием в гърдите, че изповядваме като нация с хилядолетна история и европейска ориентация. Той иска насила да ни наложи своите порядки. Кой е този враг, ще попитате? Изненада – това не са бежанците или нелегалните имигранти от арабски, африкански или какъвто и да било друг произход. Става дума за едни здрави момченца, често с бръснати глави, в които са успели да натъпчат единствено омраза, предразсъдъци и желание да компенсират заслужено ниското си самочувствие с насилие, обикновено упражнявано от големи групи себеподобни срещу единични или малобройни жертви, които няма как да се защитят, или да отвърнат на удара.

Вчера няколко групи от гореописаните примати се опитаха да ни зашлевят в лицето своята представа за това как трябва да функционира българското общество – като примитивно царство на терора.

Около 16:45 край метростанция „НДК” група от, забележете, 10-15 скинари, самоотвержено се е намесила в защита на KLETA MAJKA BALGARIQ, като е пребила като куче страховития и превъзхождащ я по численост враг в лицето на един циганин, който имал наглостта първо да съществува, второ да се намира в близост до тях и трето да се опита да купи царевица на четиригодишното момченце, което водел със себе си (вероятно негов син). И тъй като страховитият ром, морално подкрепен от детето, явно е бил твърде голяма заплаха за уязвимата групичка „патриоти”, според очевидци те прибегнали до помощни материали като камъни и тухли. Както се казва – може да си смел, но никога няма да бъдеш толкова смел, колкото банда скинари, пребиващи беззащитен човек с камъни. Полицията междувременно била заета с важната задача да се опита да осуети пърформанс на изключително опасните протестиращи студенти от НАТФИЗ, та отделила само двама души, които час и половина играели на гоненица със скинарите.

По-късно през същия ден сам младеж от нигерийски произход (което според пеевския сайт „Блиц”, който няма да цитирам тук, очевидно означава „арабин”) се опитва да слезе от автобуса на своята спирка. Там попада на друга група изроди, които за краткото време от отварянето на вратата на автобуса до опита му да слезе, мигновено преценяват, че този човек трябва да бъде пребит. Е как защо? Защото има наглостта първо да съществува, второ да е чернокож, трето да се озове в непосредствена близост до тях и четвърто да се опитва да се прибере у дома. Как да не го смелиш от бой!

Всичко това стана в деня, в който няколко фашизоидни организации като ВМРО, крепителите на парламентарното мнозинство от „Атака”, Българския национален съюз, нацисткото движение „Национална съпротива” (много интересни неща за тях можете да прочетете тук) и (!!!) Сдружение на българските футболни запалянковци, решиха да възседнат една трагедия, за да си направят долна и евтина реклама на езика на омразата, разигравайки опасно ентическата карта и отправяйки напълно незаконни призиви към насилие.

Поводът беше неуспешният опит за убийство на 20-годишната Виктория, която, по данни на МВР, е била наръгана многократно с нож от алжирец, който не е бежанец. Нападателят се опитал да ограби магазина, в който работело момичето и се нахвърлил върху нея, след като тя се опитала да му се противопостави. Полицията реагира със засилено присъствие в района на джамията и се похвали, че е задържала 59 души, макар че нито един от тях не бил извършителят. Подробности…

Тъй като уважавам читателите си и не ги смятам за имбецили, няма да се впускам в пространни обяснения защо този акт на насилие е отвратителен и защо трябва да бъде наказан с цялата строгост на закона, както и всяко друго подобно тежко престъпление. Всеки нормален човек ще се съгласи, че опитът за убийство на невинен и беззащитен човек е грозно и ужасяващо деяние.

В този ред на мисли нормални хора се оказаха например бежанците от центъра за настаняване във Военна рампа, които осъдиха нападението, изразиха солидарност с Виктория и нейните близки и призоваха за най-строго наказание на извършителя, а ако има такива – и на подбудителите. Нормални хора се оказаха и много мои приятели, които бяха потресени от това престъпление. Както и от това убийство в Хасково от предния ден например.

Но тъй като не може всички да сме нормални, по улиците на София и из форумите в интернет изпълзяха „радетели за справедливост”, които решиха, че за престъплението на един изрод трябва да бъдат наказани цели групи хора, които нямат нищо общо с него. Направих грешката да вляза в ожесточени спорове с някои представители на втората група. Опитах се да разбера дали те, които се възмущават от нападението срещу Виктория, са против подобни прояви на насилие по принцип, или са лицемери, за които насилието е лошо, само когато е срещу „нашите”.

Е, оказаха се лицемери. Удивих се от способността им да бягат от заемането на твърда позиция и вместо това на въпроса „одобряваш ли побоя над случайни имигранти”, да ми отговарят с безумия от рода на:„Ама те са влезли незаконно в България!” (значи е ОК да ги пребиваме по улиците), или „Ама ти защо само за тях се застъпваш, а си мълчиш за престъпленията на циганите?” (нещо което е колкото невярно, толкова и абсурдно, казано от хора, които очевидно се активизират като морализатори само в случаи на насилие, извършвано от членове на малцинствата, докато за престъпления като извършеното от българин убийство в Хасково, са странно мълчаливи), или пък: „Да те видим какво ще говориш, ако някой имигрант намушка твоята приятелка” (аха, значи ако се случи нещо толкова ужасно, трябва задължително да стана идиот и да искам да накажа мнозина за престъплението на един. Записвам си, че идиотизмът е „новата нормалност”).

Тъй като бях обвиняван и че си затварям очите за проблема с нелегалните имигранти, които напоследък трайно са се настанили в района около джамията и банята и, според доста мои познати действително създават неприятности на обикновените хора (пощипване, неприлични предложения, за друго не съм чувал), ще кажа, че този проблем влиза в компетентността на полицията, Държавната агенция за бежанците, ДАНС и други подобни държавни структури със спорна ефективност и скъпа издръжка, за която плащаме с данъците си. Имаме правото и дори сме длъжни да изискаме от тях да си свършат работата и да изградят адекватна политика спрямо мигрантите, така че да възпират тези, които са потенциална заплаха за сигурността и да не пречат на допуснатите да си намерят работа.

В крайна сметка, в моето обременено с непоносима за толкова много хора либералност съзнание, целият проблем се свежда до следното: твърде много българи имат прекалено висока и прекалено избирателна търпимост към насилието. Защо нямаше нито едно шествие срещу убиеца от Хасково? Защото е българин? Или може би защото, за разлика от алжиреца, е успял да отнеме човешки живот? Защо не виждаме вълна от недоволство при постоянния поток от новини за български мъже, които пребиват жените си? Защото ние можем да си бием жените, но чужденците нямат право дори да ги заговарят?

Всеки, който претендира да бъде морален човек, трябва да може да осъди насилието над невинни и беззащитни хора. Независимо дали те са българи, цигани, сирийци, комунисти, либерали, националисти, мюсюлмани, будисти, мормони, гейове, любители на палачинки или остри противници на съчетанието между розвия и кафевия цвят например. Всякакви уговорки са признак на лицемерие и са равносилни на морално съучастие. Когато станеш свидетел на насилие и си замълчиш, дори след като опасността за самия теб е преминала, ти се превръщаш в съучастник.

Сблъсъкът на ценностите, на който сме свидетели през последната една година, се ожесточава. Има въпроси, по които един морален човек може да не вземе отношение. Хуманизмът не е един от тях. Тук се избира страна. Или избираш човещината, или гласуваш за това България да се превърне в концлагер, в който изроди като тези от клипчето ще диктуват живота ни – какво да говорим, кого да обичаме и кого да мразим.

–––––––––––––-

ПП: Забравих да кажа добра дума за тези истински патриоти, които, в духа на нацистка Германия, Югославия на Милошевич и Руанда в хватката на хуту екстремистите, показаха извратения си идеал за едно „чисто“ общество.

ПП 2: Още по темата в блогосферата можеш да прочетеш в E-lect и Леви мисли.

Реклами

Страх и омраза у Волен Сидеров

Volen_Siderov05

Снимка: Иван. Разпространява се свободно под лиценз (CC BY-SA 1.0)

През последните два дни протестите неизменно преминаваха покрай централите на четирите парламентарно представени партии. И нито веднъж не се стигна до ексцесии. Дори пред щаба на БСП – партията мандатоносител. Сидеров обаче не можеше да позволи мирът да възтържествува. Той направи всичко възможно, за да получи насилието, за което мечтаеше. Щеше ли да има сблъсъци пред операта тази нощ, ако „Атака” не бяха блокирали района и не се бяха подготвили за бой? Щеше ли да има пострадали, ако шайката на Сидеров не се беше барикадирала край централата на „Атака”, без никой да я заплашва? Ако момчетата с черни тениски зад барикадите не бяха хвърлили бутилки по демонстрантите, които (логично) им отвърнаха със същото?

Сидеров очевидно целеше точно това – да предизвика безредици, за да може да яхне вълната на омразата. Това е единственият начин, по който той може да печели симпатизанти. А напоследък, кой знае защо, лидерът на „Атака” изпитва остър недостиг на такива.

Всъщност притеснителното е именно, че това човече успя да постигне целите си, поне донякъде. Не бива да допускаме това недоразумение да дискредитира гражданския протест срещу правителството на БСП и ДПС, което беше сформирано благодарение на неговото присъствие в залата. Не бива да му позволяваме да трупа дивиденти на гърба на нормалните хора и да опорочава това, за което се борим.

Сидеров иска насилие. Той иска да ни накара да играем неговата игра. Иска да ни свали на своето ниво и да ни победи с опит. Иска да принизи протеста до лумпенско сбиване, за да се почувства в свои води.

За разлика от него обаче, ние не сме помияри. Ние сме достойни хора, които се борят с мирни средства против срастването на държавата с мафията и против наглостта на едно правителство, загубило всякаква легитимност. Ние не сме лумпени. Не насаждаме страх или омраза. Страхът и омразата са инструменти на „Атака” – инструменти за разрушение, защото тези хора не могат да градят. Ние обаче можем и искаме.

Моля всички участници в протестите да не отвръщат на провокациите на Сидеров и компания. Нека не наливаме вода в неговата воденица и да не отвръщаме на насилието с насилие. Нека го победим с мир и здрав разум! Народът разполага с най-могъщото оръжие, с което може да унищожи този тумор, на когото позволихме да се загнезди в нашето общество. Това оръжие не е насилието, а нашият глас. Скоро се очертава да го използваме отново.

Колкото до Сидеров – той трябва да понесе отговорност за престъпните си действия. А ние можем да окажем натиск върху съответните институции, например като подпишем тези петиции за сваляне на имунитета му и за подвеждането му под наказателна отговорност.