Гневът на обидените

IMG_0072

През последните доста дни за съжаление не ми остана време да пиша – било от протестиране, било заради лични ангажименти. Междувременно събитията не ме чакаха да се наканя. Това, което се промени в протеста срещу кабинета „Орешарски”, беше, че след първоначалната еуфория той премина във фаза на позиционна война. Правителството и три от четирите парламентарно представени сили продължиха да се правят, че протестите не съществуват, че са малобройни, че са платени (интересно кой е толкова щедър, че да финансира десетки хиляди души, протестиращи всяка вечер) и – което звучи направо смешно, казано от тях – че са безпринципни.

За всеки човек, притежаващ капка разум, е ясно, че нито едно от тези твърдения не е вярно. Всички имаме очи и виждаме множеството, изпълнило Цариградско шосе, или разтеглило се от сградата на парламента до НДК, за което МВР твърдеше, че се състояло от около 3000 души (преди да обясни, че брои само тези на площада). Всички познаваме хора (или самите ние сме такива), които се лишават от сън, личен и социален живот, причиняват си затруднения на работа и влизат в преразход, за да могат да бъдат на площада и да изразят позицията си искрено и безкористно.

Нашата искреност и решимост са нещо, което онези, срещу които се борим, изглежда не могат нито да разберат, нито да понесат. Те са свикнали мотивацията за всяко едно действие на себеподобните им да бъдат користните интереси. Опитаха се да ни осмеят, да ни омаловажат, да ни разделят, да ни провокират, да ни обидят, а вчера дори се опитаха да ни обвинят едва ли не в убийство, когато Софийска градска прокуратура излъга, че линейка на „Спешна помощ” е пристигнала със закъснение на мястото на катастрофата на Цариградско шосе, защото била забавена от протестиращите, при положение че самата здравна министърка и шефът на „Спешна помощ” още преди това изрично заявиха, че линейките въобще не са минавали през протеста, а и дори не са закъснели.

Нищо от това не ме изненадва, но гарантирам на всички, независимо дали подкрепят протестите или не, че тези долни интриги на властта, раздухвани през усилвателя на пропагандната машина на Делян Пеевски, не могат да ни обезкуражат. Напротив – те ни обиждат и предизвикват справедливия ни гняв – гняв, който вече избуява и е на път да промени лицето на протеста. Повярвайте ни, освен красиви, можем да бъдем и гневни, а ако самозабравилите се слуги на мафията не слязат на земята и не се огледат какво се случва около тях, скоро ще видят и грозното ни лице.

IMG_0018Опитаха се да ни разделят, внушвайки че това е протест на богатите, задоволените, елитарните и мързеливите, който е сляп за проблемите на бедните, отрудените и безработните. Ако е така, бидейки толкова задоволени, защо въобще протестираме? Защо не се радваме на предполагаемите си изобилни финансови активи и не си стоим вкъщи, или не почиваме на Карибите, вместо да трамбоваме по улиците всяка вечер?

Ние протестираме срещу погазването на гражданското ни достойнство с действия като назначението на Пеевски за председател на ДАНС, на Волен Сидеров за шеф на парламентарната комисия за борба с корупцията (от чието име многозначително премахнаха „и парламентарната етика”), с обидни изказвания като „нямаме нагласата да чуем искането за оставка на няколко хиляди протестиращи” и унизителни квалификации като „интернет лумпени”, както и срещу очевидното нежелание на парламентарно представените сили, включително ГЕРБ, да се опитат да обуздаят бясното куче Сидеров, който се опита неуспешно да принизи нашия протест до интелектуалното ниво на наетите от него мутри.

Властелините на корупцията, подмолността и оплитането на държавата с организираната престъпност се опитаха да внушат, че ние, които се борим за гражданско достойнство и за върховенство на закона, сме водели класова борба, че работим за връщане на ГЕРБ във властта, или че обслужваме единствено целите на десните сили (каквато ГЕРБ не е). Истината е, че сред нас има хора с десни, с леви, с центристки и без формулирани политически убеждения. Защото преди политическото самоопределение в пирамидата на социалните ни потребности стоят достойнството и желанието за справедливост – категории, които кукловодите няма как да разберат.

Да, когато протестът ни се увенчае с успех и свалим правителството на Орешарски, ще дойдат избори и тогава повечето от нас ще гласуват по съвест, което означава – за различни политически сили. Хората, които искрено вярват, че лявата или дясната идея, или балансът между двете, е правилният път към едно по-справедливо общество, не припознават свои представители нито в БСП, нито в ГЕРБ, нито в ДПС (за „Атака” дори не искам да отварям дума). Това са партии на статуквото, на клептокрацията, които отдавна не преследват идеите, които са обявили, че защитават. Колкото и да им се иска, ние не се делим на десни и леви, защото за да постигнем който и да е от обществените си идеали, ние се нуждаем от законност и елементарен морал. Това е каузата, която ни обединява и тя не може да бъде разцепена на две.

IMG_0085Колкото повече напредва времето, толкова по-активно властта се опитва да ни разцепи, обезкуражи и атакува. За нещастие на стожерите на корупцията обаче единственото, което постигат по този начин, е да втвърдят нашата решителност и да ни приближат още повече до прага на търпимост, отвъд който ще се видим принудени да паднем на тяхното ниво и да си послужим с единственото средство, от което те се респектират – насилието. Протестът може да има два изхода – или правителството на Орешарски ще прояви далновидност и самό ще подаде оставка, или ще бъде пометено от народа – било през лятото, есента или зимата. Колкото по-дълго се задържи на власт този кабинет, толкова по-грозно ще си тръгне.

Не бива да се заблужаваме. Битката, която започнахме, е изключително трудна и няма да приключи с падането на кабинета на Орешарски. Тя трябва да продължи всеки ден, а ние трябва да покажем непримиримост към погазването на закона и справедливостта. Ако искаме промяна, трябва да я извършим в самите нас – да изобличаваме корупцията от най-ниско до най-високо ниво, вместо удобно да си затваряме очите. Да отстояваме правата си, когато бъдат погазвани – чрез съд, медии, неправителствени организации и всякакви други законни средства. И не на последно място – да изпълняваме отговорностите си и самите ние да не се поддаваме на корупция и на изкушението да постигнем целите си по подмолен начин. Тогава ще оставим корупцията по високите етажи на властта без въздух и тя ще се задуши.

–––––––––––

ПП: Още за паралелните светове, в които живеем ние и противниците ни и за това защо протестираме, можете да прочетете в E-lect. За еволюцията, която преживя българското общество през последния месец, препоръчвам този текст на Нервната акула. А една зловещо реалистична картина на това, което се е случвало в кухнята на пропагандния апарат на последните три правителства (без да броя служебното) можете да разгледате в System of Errors.

Реклами

Страх и омраза у Волен Сидеров

Volen_Siderov05

Снимка: Иван. Разпространява се свободно под лиценз (CC BY-SA 1.0)

През последните два дни протестите неизменно преминаваха покрай централите на четирите парламентарно представени партии. И нито веднъж не се стигна до ексцесии. Дори пред щаба на БСП – партията мандатоносител. Сидеров обаче не можеше да позволи мирът да възтържествува. Той направи всичко възможно, за да получи насилието, за което мечтаеше. Щеше ли да има сблъсъци пред операта тази нощ, ако „Атака” не бяха блокирали района и не се бяха подготвили за бой? Щеше ли да има пострадали, ако шайката на Сидеров не се беше барикадирала край централата на „Атака”, без никой да я заплашва? Ако момчетата с черни тениски зад барикадите не бяха хвърлили бутилки по демонстрантите, които (логично) им отвърнаха със същото?

Сидеров очевидно целеше точно това – да предизвика безредици, за да може да яхне вълната на омразата. Това е единственият начин, по който той може да печели симпатизанти. А напоследък, кой знае защо, лидерът на „Атака” изпитва остър недостиг на такива.

Всъщност притеснителното е именно, че това човече успя да постигне целите си, поне донякъде. Не бива да допускаме това недоразумение да дискредитира гражданския протест срещу правителството на БСП и ДПС, което беше сформирано благодарение на неговото присъствие в залата. Не бива да му позволяваме да трупа дивиденти на гърба на нормалните хора и да опорочава това, за което се борим.

Сидеров иска насилие. Той иска да ни накара да играем неговата игра. Иска да ни свали на своето ниво и да ни победи с опит. Иска да принизи протеста до лумпенско сбиване, за да се почувства в свои води.

За разлика от него обаче, ние не сме помияри. Ние сме достойни хора, които се борят с мирни средства против срастването на държавата с мафията и против наглостта на едно правителство, загубило всякаква легитимност. Ние не сме лумпени. Не насаждаме страх или омраза. Страхът и омразата са инструменти на „Атака” – инструменти за разрушение, защото тези хора не могат да градят. Ние обаче можем и искаме.

Моля всички участници в протестите да не отвръщат на провокациите на Сидеров и компания. Нека не наливаме вода в неговата воденица и да не отвръщаме на насилието с насилие. Нека го победим с мир и здрав разум! Народът разполага с най-могъщото оръжие, с което може да унищожи този тумор, на когото позволихме да се загнезди в нашето общество. Това оръжие не е насилието, а нашият глас. Скоро се очертава да го използваме отново.

Колкото до Сидеров – той трябва да понесе отговорност за престъпните си действия. А ние можем да окажем натиск върху съответните институции, например като подпишем тези петиции за сваляне на имунитета му и за подвеждането му под наказателна отговорност.

Благодарствено писмо към премиера Орешарски

IMG_1053След третата вечер на протести срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС (и втора, в която участвам аз), се чувствам толкова добре, че не мога да не благодаря на премиера Пламен Орешарски. А имам да му благодаря за много неща.

Господин Орешарски, благодаря ви, че успяхте да обедините един пословично разединен народ със скандалното решение да поставите мутра и собственик на обслужващи всяка власт медии начело на могъща силова структура като ДАНС.

Благодаря ви, че ни помогнахте да осъзнаем силата си и да я насочим срещу вас.

Благодаря ви, че предизвикахте масови протести, които Волен Сидеров не може да яхне (и това очевидно не му дава мира).

Благодаря ви, че станахте причина за такъв разцвет на българските блогове, които усилено отразяват и коментират случващото се в обществено-политическия живот в България, след като медиите на вашия любимец Пеевски се направиха, че живеят на друга планета.

Благодаря ви, че „осмислихте” свободното ми време в неделя вечерта – нещо, което министърът на младежта и спорта Мариана Георгиева, въпреки желанието си, засега не е успяла да постигне.

Благодаря ви, че ми дадохте възможност да си направя една толкова приятна разходка с приятели и още 20 000 непознати из напълно пешеходния център на София. Както и за чистия въздух, незамърсен от коли. Както и за несъмнено полезната физическа дейност, за която за съжаление често не успявам да отделя време. Беше много мило.

Благодаря ви за всички тези неща, а ако се замисля, сигурно ще се сетя и за още. И тъй като смятам, че заслужавате възнаграждение за усилията си, ви го предлагам под формата на безплатен съвет. След като очевидно никак не ви се остава начело на такова правителство (за което съдя по политически самоубийствения ход с номинацията на Пеевски), мога да ви посоча един много лесен и безотказно действащ начин да се отървете от това бреме – подайте оставката на кабинета. Обещавам ви, че ние гражданите ще я приемем.