България е на кръстопът

IMG_0367

България има враг. Той е реална заплаха за националната ни сигурност. Застрашава жените, мъжете и децата ни. Този враг е див, агресивен, нецивилизован и е изостанал с много векове от хуманните ценности, които се бием в гърдите, че изповядваме като нация с хилядолетна история и европейска ориентация. Той иска насила да ни наложи своите порядки. Кой е този враг, ще попитате? Изненада – това не са бежанците или нелегалните имигранти от арабски, африкански или какъвто и да било друг произход. Става дума за едни здрави момченца, често с бръснати глави, в които са успели да натъпчат единствено омраза, предразсъдъци и желание да компенсират заслужено ниското си самочувствие с насилие, обикновено упражнявано от големи групи себеподобни срещу единични или малобройни жертви, които няма как да се защитят, или да отвърнат на удара.

Вчера няколко групи от гореописаните примати се опитаха да ни зашлевят в лицето своята представа за това как трябва да функционира българското общество – като примитивно царство на терора.

Около 16:45 край метростанция „НДК” група от, забележете, 10-15 скинари, самоотвержено се е намесила в защита на KLETA MAJKA BALGARIQ, като е пребила като куче страховития и превъзхождащ я по численост враг в лицето на един циганин, който имал наглостта първо да съществува, второ да се намира в близост до тях и трето да се опита да купи царевица на четиригодишното момченце, което водел със себе си (вероятно негов син). И тъй като страховитият ром, морално подкрепен от детето, явно е бил твърде голяма заплаха за уязвимата групичка „патриоти”, според очевидци те прибегнали до помощни материали като камъни и тухли. Както се казва – може да си смел, но никога няма да бъдеш толкова смел, колкото банда скинари, пребиващи беззащитен човек с камъни. Полицията междувременно била заета с важната задача да се опита да осуети пърформанс на изключително опасните протестиращи студенти от НАТФИЗ, та отделила само двама души, които час и половина играели на гоненица със скинарите.

По-късно през същия ден сам младеж от нигерийски произход (което според пеевския сайт „Блиц”, който няма да цитирам тук, очевидно означава „арабин”) се опитва да слезе от автобуса на своята спирка. Там попада на друга група изроди, които за краткото време от отварянето на вратата на автобуса до опита му да слезе, мигновено преценяват, че този човек трябва да бъде пребит. Е как защо? Защото има наглостта първо да съществува, второ да е чернокож, трето да се озове в непосредствена близост до тях и четвърто да се опитва да се прибере у дома. Как да не го смелиш от бой!

Всичко това стана в деня, в който няколко фашизоидни организации като ВМРО, крепителите на парламентарното мнозинство от „Атака”, Българския национален съюз, нацисткото движение „Национална съпротива” (много интересни неща за тях можете да прочетете тук) и (!!!) Сдружение на българските футболни запалянковци, решиха да възседнат една трагедия, за да си направят долна и евтина реклама на езика на омразата, разигравайки опасно ентическата карта и отправяйки напълно незаконни призиви към насилие.

Поводът беше неуспешният опит за убийство на 20-годишната Виктория, която, по данни на МВР, е била наръгана многократно с нож от алжирец, който не е бежанец. Нападателят се опитал да ограби магазина, в който работело момичето и се нахвърлил върху нея, след като тя се опитала да му се противопостави. Полицията реагира със засилено присъствие в района на джамията и се похвали, че е задържала 59 души, макар че нито един от тях не бил извършителят. Подробности…

Тъй като уважавам читателите си и не ги смятам за имбецили, няма да се впускам в пространни обяснения защо този акт на насилие е отвратителен и защо трябва да бъде наказан с цялата строгост на закона, както и всяко друго подобно тежко престъпление. Всеки нормален човек ще се съгласи, че опитът за убийство на невинен и беззащитен човек е грозно и ужасяващо деяние.

В този ред на мисли нормални хора се оказаха например бежанците от центъра за настаняване във Военна рампа, които осъдиха нападението, изразиха солидарност с Виктория и нейните близки и призоваха за най-строго наказание на извършителя, а ако има такива – и на подбудителите. Нормални хора се оказаха и много мои приятели, които бяха потресени от това престъпление. Както и от това убийство в Хасково от предния ден например.

Но тъй като не може всички да сме нормални, по улиците на София и из форумите в интернет изпълзяха „радетели за справедливост”, които решиха, че за престъплението на един изрод трябва да бъдат наказани цели групи хора, които нямат нищо общо с него. Направих грешката да вляза в ожесточени спорове с някои представители на втората група. Опитах се да разбера дали те, които се възмущават от нападението срещу Виктория, са против подобни прояви на насилие по принцип, или са лицемери, за които насилието е лошо, само когато е срещу „нашите”.

Е, оказаха се лицемери. Удивих се от способността им да бягат от заемането на твърда позиция и вместо това на въпроса „одобряваш ли побоя над случайни имигранти”, да ми отговарят с безумия от рода на:„Ама те са влезли незаконно в България!” (значи е ОК да ги пребиваме по улиците), или „Ама ти защо само за тях се застъпваш, а си мълчиш за престъпленията на циганите?” (нещо което е колкото невярно, толкова и абсурдно, казано от хора, които очевидно се активизират като морализатори само в случаи на насилие, извършвано от членове на малцинствата, докато за престъпления като извършеното от българин убийство в Хасково, са странно мълчаливи), или пък: „Да те видим какво ще говориш, ако някой имигрант намушка твоята приятелка” (аха, значи ако се случи нещо толкова ужасно, трябва задължително да стана идиот и да искам да накажа мнозина за престъплението на един. Записвам си, че идиотизмът е „новата нормалност”).

Тъй като бях обвиняван и че си затварям очите за проблема с нелегалните имигранти, които напоследък трайно са се настанили в района около джамията и банята и, според доста мои познати действително създават неприятности на обикновените хора (пощипване, неприлични предложения, за друго не съм чувал), ще кажа, че този проблем влиза в компетентността на полицията, Държавната агенция за бежанците, ДАНС и други подобни държавни структури със спорна ефективност и скъпа издръжка, за която плащаме с данъците си. Имаме правото и дори сме длъжни да изискаме от тях да си свършат работата и да изградят адекватна политика спрямо мигрантите, така че да възпират тези, които са потенциална заплаха за сигурността и да не пречат на допуснатите да си намерят работа.

В крайна сметка, в моето обременено с непоносима за толкова много хора либералност съзнание, целият проблем се свежда до следното: твърде много българи имат прекалено висока и прекалено избирателна търпимост към насилието. Защо нямаше нито едно шествие срещу убиеца от Хасково? Защото е българин? Или може би защото, за разлика от алжиреца, е успял да отнеме човешки живот? Защо не виждаме вълна от недоволство при постоянния поток от новини за български мъже, които пребиват жените си? Защото ние можем да си бием жените, но чужденците нямат право дори да ги заговарят?

Всеки, който претендира да бъде морален човек, трябва да може да осъди насилието над невинни и беззащитни хора. Независимо дали те са българи, цигани, сирийци, комунисти, либерали, националисти, мюсюлмани, будисти, мормони, гейове, любители на палачинки или остри противници на съчетанието между розвия и кафевия цвят например. Всякакви уговорки са признак на лицемерие и са равносилни на морално съучастие. Когато станеш свидетел на насилие и си замълчиш, дори след като опасността за самия теб е преминала, ти се превръщаш в съучастник.

Сблъсъкът на ценностите, на който сме свидетели през последната една година, се ожесточава. Има въпроси, по които един морален човек може да не вземе отношение. Хуманизмът не е един от тях. Тук се избира страна. Или избираш човещината, или гласуваш за това България да се превърне в концлагер, в който изроди като тези от клипчето ще диктуват живота ни – какво да говорим, кого да обичаме и кого да мразим.

–––––––––––––-

ПП: Забравих да кажа добра дума за тези истински патриоти, които, в духа на нацистка Германия, Югославия на Милошевич и Руанда в хватката на хуту екстремистите, показаха извратения си идеал за едно „чисто“ общество.

ПП 2: Още по темата в блогосферата можеш да прочетеш в E-lect и Леви мисли.

Реклами

Гневът на обидените

IMG_0072

През последните доста дни за съжаление не ми остана време да пиша – било от протестиране, било заради лични ангажименти. Междувременно събитията не ме чакаха да се наканя. Това, което се промени в протеста срещу кабинета „Орешарски”, беше, че след първоначалната еуфория той премина във фаза на позиционна война. Правителството и три от четирите парламентарно представени сили продължиха да се правят, че протестите не съществуват, че са малобройни, че са платени (интересно кой е толкова щедър, че да финансира десетки хиляди души, протестиращи всяка вечер) и – което звучи направо смешно, казано от тях – че са безпринципни.

За всеки човек, притежаващ капка разум, е ясно, че нито едно от тези твърдения не е вярно. Всички имаме очи и виждаме множеството, изпълнило Цариградско шосе, или разтеглило се от сградата на парламента до НДК, за което МВР твърдеше, че се състояло от около 3000 души (преди да обясни, че брои само тези на площада). Всички познаваме хора (или самите ние сме такива), които се лишават от сън, личен и социален живот, причиняват си затруднения на работа и влизат в преразход, за да могат да бъдат на площада и да изразят позицията си искрено и безкористно.

Нашата искреност и решимост са нещо, което онези, срещу които се борим, изглежда не могат нито да разберат, нито да понесат. Те са свикнали мотивацията за всяко едно действие на себеподобните им да бъдат користните интереси. Опитаха се да ни осмеят, да ни омаловажат, да ни разделят, да ни провокират, да ни обидят, а вчера дори се опитаха да ни обвинят едва ли не в убийство, когато Софийска градска прокуратура излъга, че линейка на „Спешна помощ” е пристигнала със закъснение на мястото на катастрофата на Цариградско шосе, защото била забавена от протестиращите, при положение че самата здравна министърка и шефът на „Спешна помощ” още преди това изрично заявиха, че линейките въобще не са минавали през протеста, а и дори не са закъснели.

Нищо от това не ме изненадва, но гарантирам на всички, независимо дали подкрепят протестите или не, че тези долни интриги на властта, раздухвани през усилвателя на пропагандната машина на Делян Пеевски, не могат да ни обезкуражат. Напротив – те ни обиждат и предизвикват справедливия ни гняв – гняв, който вече избуява и е на път да промени лицето на протеста. Повярвайте ни, освен красиви, можем да бъдем и гневни, а ако самозабравилите се слуги на мафията не слязат на земята и не се огледат какво се случва около тях, скоро ще видят и грозното ни лице.

IMG_0018Опитаха се да ни разделят, внушвайки че това е протест на богатите, задоволените, елитарните и мързеливите, който е сляп за проблемите на бедните, отрудените и безработните. Ако е така, бидейки толкова задоволени, защо въобще протестираме? Защо не се радваме на предполагаемите си изобилни финансови активи и не си стоим вкъщи, или не почиваме на Карибите, вместо да трамбоваме по улиците всяка вечер?

Ние протестираме срещу погазването на гражданското ни достойнство с действия като назначението на Пеевски за председател на ДАНС, на Волен Сидеров за шеф на парламентарната комисия за борба с корупцията (от чието име многозначително премахнаха „и парламентарната етика”), с обидни изказвания като „нямаме нагласата да чуем искането за оставка на няколко хиляди протестиращи” и унизителни квалификации като „интернет лумпени”, както и срещу очевидното нежелание на парламентарно представените сили, включително ГЕРБ, да се опитат да обуздаят бясното куче Сидеров, който се опита неуспешно да принизи нашия протест до интелектуалното ниво на наетите от него мутри.

Властелините на корупцията, подмолността и оплитането на държавата с организираната престъпност се опитаха да внушат, че ние, които се борим за гражданско достойнство и за върховенство на закона, сме водели класова борба, че работим за връщане на ГЕРБ във властта, или че обслужваме единствено целите на десните сили (каквато ГЕРБ не е). Истината е, че сред нас има хора с десни, с леви, с центристки и без формулирани политически убеждения. Защото преди политическото самоопределение в пирамидата на социалните ни потребности стоят достойнството и желанието за справедливост – категории, които кукловодите няма как да разберат.

Да, когато протестът ни се увенчае с успех и свалим правителството на Орешарски, ще дойдат избори и тогава повечето от нас ще гласуват по съвест, което означава – за различни политически сили. Хората, които искрено вярват, че лявата или дясната идея, или балансът между двете, е правилният път към едно по-справедливо общество, не припознават свои представители нито в БСП, нито в ГЕРБ, нито в ДПС (за „Атака” дори не искам да отварям дума). Това са партии на статуквото, на клептокрацията, които отдавна не преследват идеите, които са обявили, че защитават. Колкото и да им се иска, ние не се делим на десни и леви, защото за да постигнем който и да е от обществените си идеали, ние се нуждаем от законност и елементарен морал. Това е каузата, която ни обединява и тя не може да бъде разцепена на две.

IMG_0085Колкото повече напредва времето, толкова по-активно властта се опитва да ни разцепи, обезкуражи и атакува. За нещастие на стожерите на корупцията обаче единственото, което постигат по този начин, е да втвърдят нашата решителност и да ни приближат още повече до прага на търпимост, отвъд който ще се видим принудени да паднем на тяхното ниво и да си послужим с единственото средство, от което те се респектират – насилието. Протестът може да има два изхода – или правителството на Орешарски ще прояви далновидност и самό ще подаде оставка, или ще бъде пометено от народа – било през лятото, есента или зимата. Колкото по-дълго се задържи на власт този кабинет, толкова по-грозно ще си тръгне.

Не бива да се заблужаваме. Битката, която започнахме, е изключително трудна и няма да приключи с падането на кабинета на Орешарски. Тя трябва да продължи всеки ден, а ние трябва да покажем непримиримост към погазването на закона и справедливостта. Ако искаме промяна, трябва да я извършим в самите нас – да изобличаваме корупцията от най-ниско до най-високо ниво, вместо удобно да си затваряме очите. Да отстояваме правата си, когато бъдат погазвани – чрез съд, медии, неправителствени организации и всякакви други законни средства. И не на последно място – да изпълняваме отговорностите си и самите ние да не се поддаваме на корупция и на изкушението да постигнем целите си по подмолен начин. Тогава ще оставим корупцията по високите етажи на властта без въздух и тя ще се задуши.

–––––––––––

ПП: Още за паралелните светове, в които живеем ние и противниците ни и за това защо протестираме, можете да прочетете в E-lect. За еволюцията, която преживя българското общество през последния месец, препоръчвам този текст на Нервната акула. А една зловещо реалистична картина на това, което се е случвало в кухнята на пропагандния апарат на последните три правителства (без да броя служебното) можете да разгледате в System of Errors.

Доверие на кредит

IMG_1047

Изглежда новото правителство, което дойде с обещанията да се бори с монополите, се опитва едновременно да изгради монопол освен върху медиите, и върху наглостта.

След като вчера несъмнено най-безочливото и безумно решение на кабинета „Орешарски” (досега) да предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС предизвика безпрецедентно масов за последните години спонтанен протест, не мога да не си задам някои въпроси. Нима БСП и ДПС не очакваха, че номинацията на една от най-недолюбваните личности в политическата върхушка ще предизвика толкова бурна обществена реакция? Да поставиш начело на една от могъщите силови структури човек, за когото всички знаят, че притежава най-голямата медийна империя, обслужваща всяка следваща власт, (което само по себе си е представлява едно постоянно посегателство срещу свободата на словото), е проява на изключителен цинизъм, незнайно на какво дължащо се усещане за недосегаемост, а защо не и на липса на връзка с реалния свят, в който хората всъщност не са чак толкова глупави и пасивни, за да позволят подобен ход да мине безнаказано. Наистина ли това правителство, съставено от партии, загубили изборите, си мисли, че се ползва с толкова силна обществена подкрепа, че може да си позволи подобно безочие?

Единият възможен отговор е: „Да”. В такъв случай правителството напълно си заслужава освиркването, което получи вчера, че и много повече. Подобна наглост, посрещната с толкова мощна реакция, в нормалните държави бива последвана от оставки. Пеевски се опита да направи нещо подобно, иначе казано даде знак, че ако парламентът му поиска оставката, ще си я даде. Десетте хиляди души на площада снощи и хилядите други, които ги подкрепиха, явно не бяха достатъчни. Дотук му стигна това, което той сам нарича „мъжка съвест”. Другият, който би трябвало сериозно да се замисли за подаване на оставка, е човекът, който номинира Пеевски за председател на ДАНС – премиерът Пламен Орешарски, който носи политическата отговорност за това решение.

Другият възможен отговор е: „Не, правителството много добре е знаело какво ще последва избирането на Пеевски начело на ДАНС и въпреки това го подкрепи”. В такъв случай можем да приемем една от следните две хипотези:

  • А) Орешарски и ръководствата на БСП и ДПС са очаквали бурна реакция и са смятали, че въпреки нея Пеевски може да се задържи.
  • Б) Те не са очаквали Пеевски да се задържи, но нарочно са го номинирали, за да разбунят духовете с една или друга цел – било за да прокарат тихомълком някое непопулярно решение, докато бушуват страстите, или за да изиграят някаква сложна игра, за която не бих могъл да се досетя, възползвайки се безскрупулно от предизвиканото от самите тях народно недоволство.

И в двата случая изводът е един: това правителство от победени партии, ползващо се с номиналната подкрепа на по-малко от 20% от имащите право на глас (както показва една бърза справка в сайта на ЦИК), очевидно прегръща безцеремонното незачитане на волята на избирателите, и/или откровената измама като свой инструмент за действие. Такова правителство няма моралното право да остане на власт, а всеки български гражданин има право да му поиска оставката, защото то изчерпи кредита на доверие от обществото, още преди да е направило и първата вноска по погасяването му.