Гневът на обидените

IMG_0072

През последните доста дни за съжаление не ми остана време да пиша – било от протестиране, било заради лични ангажименти. Междувременно събитията не ме чакаха да се наканя. Това, което се промени в протеста срещу кабинета „Орешарски”, беше, че след първоначалната еуфория той премина във фаза на позиционна война. Правителството и три от четирите парламентарно представени сили продължиха да се правят, че протестите не съществуват, че са малобройни, че са платени (интересно кой е толкова щедър, че да финансира десетки хиляди души, протестиращи всяка вечер) и – което звучи направо смешно, казано от тях – че са безпринципни.

За всеки човек, притежаващ капка разум, е ясно, че нито едно от тези твърдения не е вярно. Всички имаме очи и виждаме множеството, изпълнило Цариградско шосе, или разтеглило се от сградата на парламента до НДК, за което МВР твърдеше, че се състояло от около 3000 души (преди да обясни, че брои само тези на площада). Всички познаваме хора (или самите ние сме такива), които се лишават от сън, личен и социален живот, причиняват си затруднения на работа и влизат в преразход, за да могат да бъдат на площада и да изразят позицията си искрено и безкористно.

Нашата искреност и решимост са нещо, което онези, срещу които се борим, изглежда не могат нито да разберат, нито да понесат. Те са свикнали мотивацията за всяко едно действие на себеподобните им да бъдат користните интереси. Опитаха се да ни осмеят, да ни омаловажат, да ни разделят, да ни провокират, да ни обидят, а вчера дори се опитаха да ни обвинят едва ли не в убийство, когато Софийска градска прокуратура излъга, че линейка на „Спешна помощ” е пристигнала със закъснение на мястото на катастрофата на Цариградско шосе, защото била забавена от протестиращите, при положение че самата здравна министърка и шефът на „Спешна помощ” още преди това изрично заявиха, че линейките въобще не са минавали през протеста, а и дори не са закъснели.

Нищо от това не ме изненадва, но гарантирам на всички, независимо дали подкрепят протестите или не, че тези долни интриги на властта, раздухвани през усилвателя на пропагандната машина на Делян Пеевски, не могат да ни обезкуражат. Напротив – те ни обиждат и предизвикват справедливия ни гняв – гняв, който вече избуява и е на път да промени лицето на протеста. Повярвайте ни, освен красиви, можем да бъдем и гневни, а ако самозабравилите се слуги на мафията не слязат на земята и не се огледат какво се случва около тях, скоро ще видят и грозното ни лице.

IMG_0018Опитаха се да ни разделят, внушвайки че това е протест на богатите, задоволените, елитарните и мързеливите, който е сляп за проблемите на бедните, отрудените и безработните. Ако е така, бидейки толкова задоволени, защо въобще протестираме? Защо не се радваме на предполагаемите си изобилни финансови активи и не си стоим вкъщи, или не почиваме на Карибите, вместо да трамбоваме по улиците всяка вечер?

Ние протестираме срещу погазването на гражданското ни достойнство с действия като назначението на Пеевски за председател на ДАНС, на Волен Сидеров за шеф на парламентарната комисия за борба с корупцията (от чието име многозначително премахнаха „и парламентарната етика”), с обидни изказвания като „нямаме нагласата да чуем искането за оставка на няколко хиляди протестиращи” и унизителни квалификации като „интернет лумпени”, както и срещу очевидното нежелание на парламентарно представените сили, включително ГЕРБ, да се опитат да обуздаят бясното куче Сидеров, който се опита неуспешно да принизи нашия протест до интелектуалното ниво на наетите от него мутри.

Властелините на корупцията, подмолността и оплитането на държавата с организираната престъпност се опитаха да внушат, че ние, които се борим за гражданско достойнство и за върховенство на закона, сме водели класова борба, че работим за връщане на ГЕРБ във властта, или че обслужваме единствено целите на десните сили (каквато ГЕРБ не е). Истината е, че сред нас има хора с десни, с леви, с центристки и без формулирани политически убеждения. Защото преди политическото самоопределение в пирамидата на социалните ни потребности стоят достойнството и желанието за справедливост – категории, които кукловодите няма как да разберат.

Да, когато протестът ни се увенчае с успех и свалим правителството на Орешарски, ще дойдат избори и тогава повечето от нас ще гласуват по съвест, което означава – за различни политически сили. Хората, които искрено вярват, че лявата или дясната идея, или балансът между двете, е правилният път към едно по-справедливо общество, не припознават свои представители нито в БСП, нито в ГЕРБ, нито в ДПС (за „Атака” дори не искам да отварям дума). Това са партии на статуквото, на клептокрацията, които отдавна не преследват идеите, които са обявили, че защитават. Колкото и да им се иска, ние не се делим на десни и леви, защото за да постигнем който и да е от обществените си идеали, ние се нуждаем от законност и елементарен морал. Това е каузата, която ни обединява и тя не може да бъде разцепена на две.

IMG_0085Колкото повече напредва времето, толкова по-активно властта се опитва да ни разцепи, обезкуражи и атакува. За нещастие на стожерите на корупцията обаче единственото, което постигат по този начин, е да втвърдят нашата решителност и да ни приближат още повече до прага на търпимост, отвъд който ще се видим принудени да паднем на тяхното ниво и да си послужим с единственото средство, от което те се респектират – насилието. Протестът може да има два изхода – или правителството на Орешарски ще прояви далновидност и самό ще подаде оставка, или ще бъде пометено от народа – било през лятото, есента или зимата. Колкото по-дълго се задържи на власт този кабинет, толкова по-грозно ще си тръгне.

Не бива да се заблужаваме. Битката, която започнахме, е изключително трудна и няма да приключи с падането на кабинета на Орешарски. Тя трябва да продължи всеки ден, а ние трябва да покажем непримиримост към погазването на закона и справедливостта. Ако искаме промяна, трябва да я извършим в самите нас – да изобличаваме корупцията от най-ниско до най-високо ниво, вместо удобно да си затваряме очите. Да отстояваме правата си, когато бъдат погазвани – чрез съд, медии, неправителствени организации и всякакви други законни средства. И не на последно място – да изпълняваме отговорностите си и самите ние да не се поддаваме на корупция и на изкушението да постигнем целите си по подмолен начин. Тогава ще оставим корупцията по високите етажи на властта без въздух и тя ще се задуши.

–––––––––––

ПП: Още за паралелните светове, в които живеем ние и противниците ни и за това защо протестираме, можете да прочетете в E-lect. За еволюцията, която преживя българското общество през последния месец, препоръчвам този текст на Нервната акула. А една зловещо реалистична картина на това, което се е случвало в кухнята на пропагандния апарат на последните три правителства (без да броя служебното) можете да разгледате в System of Errors.

Реклами