Страх и омраза у Волен Сидеров

Volen_Siderov05

Снимка: Иван. Разпространява се свободно под лиценз (CC BY-SA 1.0)

През последните два дни протестите неизменно преминаваха покрай централите на четирите парламентарно представени партии. И нито веднъж не се стигна до ексцесии. Дори пред щаба на БСП – партията мандатоносител. Сидеров обаче не можеше да позволи мирът да възтържествува. Той направи всичко възможно, за да получи насилието, за което мечтаеше. Щеше ли да има сблъсъци пред операта тази нощ, ако „Атака” не бяха блокирали района и не се бяха подготвили за бой? Щеше ли да има пострадали, ако шайката на Сидеров не се беше барикадирала край централата на „Атака”, без никой да я заплашва? Ако момчетата с черни тениски зад барикадите не бяха хвърлили бутилки по демонстрантите, които (логично) им отвърнаха със същото?

Сидеров очевидно целеше точно това – да предизвика безредици, за да може да яхне вълната на омразата. Това е единственият начин, по който той може да печели симпатизанти. А напоследък, кой знае защо, лидерът на „Атака” изпитва остър недостиг на такива.

Всъщност притеснителното е именно, че това човече успя да постигне целите си, поне донякъде. Не бива да допускаме това недоразумение да дискредитира гражданския протест срещу правителството на БСП и ДПС, което беше сформирано благодарение на неговото присъствие в залата. Не бива да му позволяваме да трупа дивиденти на гърба на нормалните хора и да опорочава това, за което се борим.

Сидеров иска насилие. Той иска да ни накара да играем неговата игра. Иска да ни свали на своето ниво и да ни победи с опит. Иска да принизи протеста до лумпенско сбиване, за да се почувства в свои води.

За разлика от него обаче, ние не сме помияри. Ние сме достойни хора, които се борят с мирни средства против срастването на държавата с мафията и против наглостта на едно правителство, загубило всякаква легитимност. Ние не сме лумпени. Не насаждаме страх или омраза. Страхът и омразата са инструменти на „Атака” – инструменти за разрушение, защото тези хора не могат да градят. Ние обаче можем и искаме.

Моля всички участници в протестите да не отвръщат на провокациите на Сидеров и компания. Нека не наливаме вода в неговата воденица и да не отвръщаме на насилието с насилие. Нека го победим с мир и здрав разум! Народът разполага с най-могъщото оръжие, с което може да унищожи този тумор, на когото позволихме да се загнезди в нашето общество. Това оръжие не е насилието, а нашият глас. Скоро се очертава да го използваме отново.

Колкото до Сидеров – той трябва да понесе отговорност за престъпните си действия. А ние можем да окажем натиск върху съответните институции, например като подпишем тези петиции за сваляне на имунитета му и за подвеждането му под наказателна отговорност.

Реклами

Защо забраната за пушене в заведенията е необходима

Tyutyunopushene

Снимка: Виктор Владев

Няколко дни след първото заседание на новия парламент и още преди да бъде сформирано правителство, определени групи в законодателния орган започнаха трескава работа по решаването на очевидно най-спешния проблем – забраната за тютюнопушене в заведенията.

Още на 15 май новоизбраният депутат от БСП Младен Червеняков обеща в Монтана, че сред първите проекти, които ще бъдат внесени и обсъдени в парламента, е предложение за отмяна на сега действащата пълна забрана за пушене в заведенията („Стандарт Нюз“).

На 27 май собственици на ресторанти се срещнаха в парламента с представители на Коалиция за България и настояваха за отмяна на забраната в сегашната ѝ форма. Нещо повече – те не предложиха връщане на предишното положение, при което заведенията трябваше да осигурят помещения за непушачи, които да заемат не по-малко от половината търговска площ (освен ако заведението не е с площ по-малка от 50 м.2), а предлагат всеки собственик на заведение да може сам да определя колко квадратни метра да отдели за пушачи и колко за непушачи („News.bg“).

Ако това предложение бъде прието, можем да се досетим колко по-малки ще бъдат помещенията за непушачи, в сравнение с тези за пушачи. И ще се върнем към положението, в което, прибирайки се у дома, след като сме били в заведение, воним на пепелник, независимо дали сме пушили или не. По-лошото обаче е, че ще сме се надишали с тютюнев дим без да сме запалили и една цигара.

Друг факт, който доста ме забавлява, е, че в крайна сметка в деловодството на парламента беше внесено предложение за изменение и допълнение на Закона за здравето, с което да отпадне сегашната забрана. И това предложение беше внесено не от БСП, които открито обещаваха връщане на предишното положение, а от Атака. Националистите напоследък изглежда си менят приоритетите със скоростта, с която новоизбран депутат се отцепва от парламентарната си група.

Аргументите на партията, чийто лидер вчера позволи на уж основните си идеологически противници от ДПС и БСП да сформират правителство, са следните: според Атака сегашната забрана е довела до загубата на поне 30 000 работни места, тъй като собствениците на заведения са били принудени да уволняват персонал заради намалелите приходи. Аз лично бих се доверил на независимо изследване на ефекта от забраната върху заетостта, но не и на твърденията на сигурно най-неблагонадеждната партия в парламента. Другият аргумент е, че забраната е довела до спад в приходната част на бюджета с не по-малко от 300 млн.лв., което е намалило „възможността на държавата да подкрепя своите граждани”. Тук към уговорката за по-надеждни данни бих добавил очевидното лицемерие, залегнало в позицията на Атака. Партията, която обещаваше минимална работна заплата от 1000 лв. и минимална пенсия от 500лв., ако по някакво зловещо стечение на обстоятелствата беше получила мнозинство и сформирала самостоятелно правителство, щеше да нанесе несравнимо по-брутален удар върху заетостта, ако разбира се беше решила да си прокарва програмата.

Ще цитирам един аргумент в подкрепа да отпадането на забраната, използван от депутат от Спас Панчев, депутат от Коалиция за България. „Разговарях с Пламен Орешарски и той заяви, че подкрепя идеята да променим закона, така че да стане полезен, да отговаря на изискванията на ЕС, но и да бъде полезен. Да бъде закон, който да отговаря най-много на характера на българина – българинът обича да изпие чашка, да изпуши две-три цигари и да си ходи после„, заяви Панчев („Дневник“).

Всъщност, въпреки несъмнено тежкия удар, който получиха заведенията със забраната, която влезе в сила миналото лято, много от тях се адаптираха. Във всички е позволено пушенето на електронни цигари, а някои заведения дори предлагат такива. Тук е редно да отбележа, че колкото пъти съм ходил в последните заведения, толкова пъти те видимо не са страдали от липса на клиенти. Хората идват, поръчват, забавляват се, разпускат с приятели и правят всичко това, без да „изпушат две-три цигари и да си ходят после”, както изглежда се случва във фантазиите на изтъкнатия народопсихолог Спас Панчев.

Ще коментирам друг аргумент, използван от депутата от Коалиция за България Мартин Захариев, който изтъква, че след влизането в сила на забраната за пушене в заведенията е имало стотици хиляди нарушения. „За нас тютюнопушенето и забраната му е, като да минем на червено на светофара“, коментира Захариев, цитиран от „Дневник”. Чудесно. Предлагам направо да отменим забраната за преминаване на червено на светофара, щото много хора не я спазват. Пък другите, които го правят – кучета ги яли.

Както предполагам е станало очевидно, аз искам забраната за пушене в заведенията да бъде запазена. И имам своите аргументи.

Защо подкрепям забраната

Колкото и да не обичам излишната държавна намеса в живота на хората и в бизнеса, този случай е различен. Защо? Защото принудителното пасивно тютюнопушене в заведенията е посегателство срещу личната свобода и правото да не пушиш в заведението, в което си си платил, за да прекараш свободно време и да консумираш храни и напитки, които вредят само на теб. И защото в конституцията е формулирано едно основно право на гражданите на Република България – на здравословна и благоприятна околна среда (Чл. 55).

И понеже знам, че мнозина биха ме репликирали с думите: „Като не ти харесва цигареният дим, недей да ходиш в заведения”, ще изтъкна, че никой или почти никой не си плаща в заведенията за цигари, пури, лули и прочие. Плаща се за услугата да можеш да консумираш това, което предлага вътре (преобладаващо храни и напитки) в приятна обстановка, с компания или без. В този смисъл, когато влизам в заведение и си поръчвам бира (например) аз съм не по-малко пълноценен клиент от този, който си е поръчал бира и пуши цигара, която е внесъл отвън. Дори съм по-пълноценен, тъй като не вредя на здравето на хората около мен.

Колкото до ефекта от тютюнопушенето върху здравето – той е изследван многократно и подробно. И не говоря за активното пушене. Вярвам, че всеки има правото да унищожава или пази собственото си здраве както намери за добре. Посегателството върху здравето на околните обаче е насилие – един от малкото фактори, които оправдават необходимостта от държавни институции, които да се намесват (по възможност минимално) в живота ни. Ако имате нужда от убеждаване във вредата от вторичния дим, препоръчвам това изследване, както и това, както и цялата статия за пасивното тютюнопушене в Уикипедия.
_______________

П.П. Съжалявам за дизайна на блога. Искаше ми се да го изпипам преди първата публикация, но събитията препускат със скоростта, с която популист си сменя позицията. Скоро ще внеса подобрения.