Пичове, парламентът е отсреща

1459129_10152079691394595_1556169120_nВ тази публикация, за мое съжаление, няма да изразя подкрепа за повторната окупация на Софийския университет. И преди да ме обвините в безпринципност, задето съм подкрепил първата (макар и не в този блог), искам да се аргументирам.

Имаше смисъл от първата окупация, за да вдигне тревога и да привлече вниманието на хората към факта, че живеем с престъпно, нагло и безумно правителство, което трябва да бъде свалено. Тя привлече необходимото внимание и я подкрепих, както морално, така и като посетих студентите в 272-а аудитория, дадох им непоискан (и до голяма степен непоследван) съвет да не се самозабравят и да не се изолират от конструктивна критика. Също така се отзовах незабавно на призивите за помощ, когато агитка от лумпени, водена от депутата от БСП Борис Цветков, нахлу в Ректората. И, разбира се, участвах в протести, а полицията ме поблъска. Смятам, че тази окупация, макар и да не доведе до сваляне на правителството, изпълни основната си функция. И се задържа излишно дълго, но все пак приключи в общо взето приемлив срок.

Втората окупация е не само безсмислена, но и контрапродуктивна. Тя задълбочи разделението между нас – хората, които протестираме срещу марионетния кабинет на Орешарски и срещу кукловодите му от кръга „КТБ“. Това разделение помага единствено на властта да си придаде незаслужена легитимност и от собствените си злоупотреби и престъпления, да отклони общественото внимание към личността и постъпките на новите окупатори, които и без това се ползват с доста по-ограничена подкрепа, отколкото при предишната окупация.

Тези окупатори отказват да поемат отговорност за грешките си и вменяват другиму вината за това, че не получават подкрепата, на която са се надявали. Това е незряло и безотговорно поведение, което не отива на претенциите им за морал и достойнство.

Тези окупатори не приемат мнение различно от тяхното. В същото време са готови на компромиси, каквито много от нас не биха приели – например призивите към футболни агитки да ги пазят от провокации. Все едно не знаем кои са обичайните провокатори по протести. Или все едно не знаем кой пребива хора заради цвета на кожата им.

Единствените хора, на които тази окупация реално пречи, са студентите, преподавателите и другите работещи в университета – не и на депутатите, министрите и техните кукловоди.

И в заключение: всеки прави грешки и стига да поема отговорността си за тях, всичко е наред. Да не забравяме, че имаме да сваляме правителство и парламент, а те се помещават на площад „Независимост“ и площад „Народно събрание“. Сградите, които трябва да бъдат окупирани, са там. Ако новите окупатори напуснат Ректората и отново се включат в протестите пред парламента, ще бъдат повече от добре дошли.

______________

Още коментари за втората окупация можете да прочетете при Юри и при Янислава, както и при Кристиян Таков

Advertisements

България е на кръстопът

IMG_0367

България има враг. Той е реална заплаха за националната ни сигурност. Застрашава жените, мъжете и децата ни. Този враг е див, агресивен, нецивилизован и е изостанал с много векове от хуманните ценности, които се бием в гърдите, че изповядваме като нация с хилядолетна история и европейска ориентация. Той иска насила да ни наложи своите порядки. Кой е този враг, ще попитате? Изненада – това не са бежанците или нелегалните имигранти от арабски, африкански или какъвто и да било друг произход. Става дума за едни здрави момченца, често с бръснати глави, в които са успели да натъпчат единствено омраза, предразсъдъци и желание да компенсират заслужено ниското си самочувствие с насилие, обикновено упражнявано от големи групи себеподобни срещу единични или малобройни жертви, които няма как да се защитят, или да отвърнат на удара.

Вчера няколко групи от гореописаните примати се опитаха да ни зашлевят в лицето своята представа за това как трябва да функционира българското общество – като примитивно царство на терора.

Около 16:45 край метростанция „НДК” група от, забележете, 10-15 скинари, самоотвержено се е намесила в защита на KLETA MAJKA BALGARIQ, като е пребила като куче страховития и превъзхождащ я по численост враг в лицето на един циганин, който имал наглостта първо да съществува, второ да се намира в близост до тях и трето да се опита да купи царевица на четиригодишното момченце, което водел със себе си (вероятно негов син). И тъй като страховитият ром, морално подкрепен от детето, явно е бил твърде голяма заплаха за уязвимата групичка „патриоти”, според очевидци те прибегнали до помощни материали като камъни и тухли. Както се казва – може да си смел, но никога няма да бъдеш толкова смел, колкото банда скинари, пребиващи беззащитен човек с камъни. Полицията междувременно била заета с важната задача да се опита да осуети пърформанс на изключително опасните протестиращи студенти от НАТФИЗ, та отделила само двама души, които час и половина играели на гоненица със скинарите.

По-късно през същия ден сам младеж от нигерийски произход (което според пеевския сайт „Блиц”, който няма да цитирам тук, очевидно означава „арабин”) се опитва да слезе от автобуса на своята спирка. Там попада на друга група изроди, които за краткото време от отварянето на вратата на автобуса до опита му да слезе, мигновено преценяват, че този човек трябва да бъде пребит. Е как защо? Защото има наглостта първо да съществува, второ да е чернокож, трето да се озове в непосредствена близост до тях и четвърто да се опитва да се прибере у дома. Как да не го смелиш от бой!

Всичко това стана в деня, в който няколко фашизоидни организации като ВМРО, крепителите на парламентарното мнозинство от „Атака”, Българския национален съюз, нацисткото движение „Национална съпротива” (много интересни неща за тях можете да прочетете тук) и (!!!) Сдружение на българските футболни запалянковци, решиха да възседнат една трагедия, за да си направят долна и евтина реклама на езика на омразата, разигравайки опасно ентическата карта и отправяйки напълно незаконни призиви към насилие.

Поводът беше неуспешният опит за убийство на 20-годишната Виктория, която, по данни на МВР, е била наръгана многократно с нож от алжирец, който не е бежанец. Нападателят се опитал да ограби магазина, в който работело момичето и се нахвърлил върху нея, след като тя се опитала да му се противопостави. Полицията реагира със засилено присъствие в района на джамията и се похвали, че е задържала 59 души, макар че нито един от тях не бил извършителят. Подробности…

Тъй като уважавам читателите си и не ги смятам за имбецили, няма да се впускам в пространни обяснения защо този акт на насилие е отвратителен и защо трябва да бъде наказан с цялата строгост на закона, както и всяко друго подобно тежко престъпление. Всеки нормален човек ще се съгласи, че опитът за убийство на невинен и беззащитен човек е грозно и ужасяващо деяние.

В този ред на мисли нормални хора се оказаха например бежанците от центъра за настаняване във Военна рампа, които осъдиха нападението, изразиха солидарност с Виктория и нейните близки и призоваха за най-строго наказание на извършителя, а ако има такива – и на подбудителите. Нормални хора се оказаха и много мои приятели, които бяха потресени от това престъпление. Както и от това убийство в Хасково от предния ден например.

Но тъй като не може всички да сме нормални, по улиците на София и из форумите в интернет изпълзяха „радетели за справедливост”, които решиха, че за престъплението на един изрод трябва да бъдат наказани цели групи хора, които нямат нищо общо с него. Направих грешката да вляза в ожесточени спорове с някои представители на втората група. Опитах се да разбера дали те, които се възмущават от нападението срещу Виктория, са против подобни прояви на насилие по принцип, или са лицемери, за които насилието е лошо, само когато е срещу „нашите”.

Е, оказаха се лицемери. Удивих се от способността им да бягат от заемането на твърда позиция и вместо това на въпроса „одобряваш ли побоя над случайни имигранти”, да ми отговарят с безумия от рода на:„Ама те са влезли незаконно в България!” (значи е ОК да ги пребиваме по улиците), или „Ама ти защо само за тях се застъпваш, а си мълчиш за престъпленията на циганите?” (нещо което е колкото невярно, толкова и абсурдно, казано от хора, които очевидно се активизират като морализатори само в случаи на насилие, извършвано от членове на малцинствата, докато за престъпления като извършеното от българин убийство в Хасково, са странно мълчаливи), или пък: „Да те видим какво ще говориш, ако някой имигрант намушка твоята приятелка” (аха, значи ако се случи нещо толкова ужасно, трябва задължително да стана идиот и да искам да накажа мнозина за престъплението на един. Записвам си, че идиотизмът е „новата нормалност”).

Тъй като бях обвиняван и че си затварям очите за проблема с нелегалните имигранти, които напоследък трайно са се настанили в района около джамията и банята и, според доста мои познати действително създават неприятности на обикновените хора (пощипване, неприлични предложения, за друго не съм чувал), ще кажа, че този проблем влиза в компетентността на полицията, Държавната агенция за бежанците, ДАНС и други подобни държавни структури със спорна ефективност и скъпа издръжка, за която плащаме с данъците си. Имаме правото и дори сме длъжни да изискаме от тях да си свършат работата и да изградят адекватна политика спрямо мигрантите, така че да възпират тези, които са потенциална заплаха за сигурността и да не пречат на допуснатите да си намерят работа.

В крайна сметка, в моето обременено с непоносима за толкова много хора либералност съзнание, целият проблем се свежда до следното: твърде много българи имат прекалено висока и прекалено избирателна търпимост към насилието. Защо нямаше нито едно шествие срещу убиеца от Хасково? Защото е българин? Или може би защото, за разлика от алжиреца, е успял да отнеме човешки живот? Защо не виждаме вълна от недоволство при постоянния поток от новини за български мъже, които пребиват жените си? Защото ние можем да си бием жените, но чужденците нямат право дори да ги заговарят?

Всеки, който претендира да бъде морален човек, трябва да може да осъди насилието над невинни и беззащитни хора. Независимо дали те са българи, цигани, сирийци, комунисти, либерали, националисти, мюсюлмани, будисти, мормони, гейове, любители на палачинки или остри противници на съчетанието между розвия и кафевия цвят например. Всякакви уговорки са признак на лицемерие и са равносилни на морално съучастие. Когато станеш свидетел на насилие и си замълчиш, дори след като опасността за самия теб е преминала, ти се превръщаш в съучастник.

Сблъсъкът на ценностите, на който сме свидетели през последната една година, се ожесточава. Има въпроси, по които един морален човек може да не вземе отношение. Хуманизмът не е един от тях. Тук се избира страна. Или избираш човещината, или гласуваш за това България да се превърне в концлагер, в който изроди като тези от клипчето ще диктуват живота ни – какво да говорим, кого да обичаме и кого да мразим.

–––––––––––––-

ПП: Забравих да кажа добра дума за тези истински патриоти, които, в духа на нацистка Германия, Югославия на Милошевич и Руанда в хватката на хуту екстремистите, показаха извратения си идеал за едно „чисто“ общество.

ПП 2: Още по темата в блогосферата можеш да прочетеш в E-lect и Леви мисли.

Седем съвета към Реформаторския блок и неговите привърженици

IMG_1070

Започвам този текст с уточнението, че не агитирам в полза на която и да било политическа сила. Далеч съм от мисълта да се намесвам в правото на глас на читателите си (всичките трима). Уважавам правото на всеки да взема решения и да си носи отговорността за тях.

Тук ще пиша за заформящия се Реформаторски блок, тъй като това е политическата формация, на която аз лично възлагам някакви надежди. Текстът е вдъхновен донякъде от „Наръчник на симпатизанта“ и е насочен към блока, както и към онези, които, подобно на мен, възнамеряват да гласуват за него на следващите избори, стига неговите представители да не направят някоя голяма простотия дотогава.

1. Фактът, че сме решили да гласуваме за Реформаторския блок, доказва, че ние не припознаваме ГЕРБ като алтернатива на клептократичния модел, прилаган в България от години. Така че не правете компромис и не се коалирайте с ГЕРБ, ако не съберете достатъчно гласове на следващите избори. По-добре останете в конструктивна опозиция. Така поне няма да страдате от неминуемата загуба на популярност, която изпитва всяка партия единствено поради факта, че е на власт (отделно от другите фактори, обективни и субективни) и ще имате възможност да увеличите подкрепата си на по-следващия вот… ако не направите някоя голяма простотия.

2. Не правете компромис с десните ценности в името на това да подслоните възможно най-голям брой партии. Така бихте рискували да се превърнете в сбирщина, в която всеки дърпа в различна посока. Да не говорим за разпределението в избирателните листи, което става все по-сложно с приемането на всяка нова партия. Приемете, че ако искахме повече държавни субсидии, или държавна намеса в образованието, бизнеса, спорта или друга сфера на живота, щяхме да гласуваме за леви партии.

3. Десните ценности несъмнено са по-трудни за популяризиране сред мнозинството поради простата причина, че дясната политика не предлага лесен изход от трудностите и не прехвърля отговорността в чужди ръце (на държавата). Десните ценности са за онези, които искат сами да си решават проблемите, стига да могат, без държавата да им се меси, или откровено казано – да им пречи. Това означава, че хората трябва да поемат повече отговорност за живота си, а мнозина се страхуват от това. Много по-лесно е да спечелиш на своя страна група избиратели, особено по-слабо образовани, като им обещаеш, че ще се грижиш за тях с повече социални помощи и прочие. Те няма да направят връзката, че по този начин ги правиш зависими и ги държиш в изкуствена бедност, така че на следващите избори отново да гласуват за теб, подтикнати от добре подклаждания от теб страх, че иначе могат да загубят и малкото, което им е останало.

За щастие обаче, дясната политика има едно голямо предимство от гледна точка на обществената привлекателност. Тя предвижда ниски данъци. Това е коз, който трябва да се използва много активно, ако десните сили искат да спечелят изборите. Защото всеки човек, дори и най-ревностният привърженик на социалната държава, би се радвал властите да му взимат по-малко пари, така че той сам да реши за какво да ги похарчи. Да си припомним фразата „Read my lips: no new taxes” (“Четете по устните ми: без нови данъци”), която помогна значително на Джордж Буш старши да спечели президентските избори в САЩ през 1988 г. Редно е да си припомним също така, че Буш загуби изборите през 1992 г., след като не удържа обещанието си и това му беше припомняно както от съпартийци в Републиканската партия, както и от спечелилия изборите кандидат на демократите Бил Клинтън. Та накратко – Реформаторският блок трябва да обясни на гласоподавателите, че е в техен интерес да плащат по-малко пари за данъци. Че това ще ги направи ако не по-богати, то по-малко бедни и по-независими, а това на практика означава и по-щастливи (или по-малко нещастни, ако предпочитате).

4. Тази задача не е лесна, особено в по-малките градове и селата, където хората са хронично бедни и хронично гласуват за БСП, ДПС или някой псевдомесия от рода на Бойко Борисов, без да правят връзката, че техните избраници очевидно не са защитили интересите им, щом те продължават да тънат в бедност. Тук е важно да дадем идеи, които да помогнат на Реформаторския блок да обясни ползите от дясната политика на хората в малките градове, много от които мечтаят не за подаяния, а за възможност за работа. Как може да стане това?

  • Чрез страницата им във Facebook
  • Чрез страниците на партиите, членуващи в блока
  • Чрез участие в гражданския съвет към блока
  • Чрез участие в някоя от партиите, членуващи в блока
  • Чрез активно заявяване на позиция и предлагане на идеи в публичното пространство – в социалните мрежи, в блогове, сайтове, медии…
  • Чрез каквито още начини ви хрумнат. Вярвам, че заедно можем да родим множество конструктивни идеи.

5. Тук е редно да обърна внимание, че при търсене в Google не откривам сайт на Реформаторския блок. Това е пропуск, който трябва да бъде наваксан бързо. Предполагам, че в момента се работи по сайт, но колкото по-бързо той се появи, толкова по-добре.

6. Тази точка на пръв поглед изглежда противоречи на т. 2, но всъщност не е така. В нея става дума за обединение на обществото, нацията или народа (както предпочитате) в единен фронт срещу мафията и обслужващите я политици. Това е основната цел както на сегашните протести, така и на тези от февруари. И тъй като тази цел е съвършеният естествен най-малък общ знаменател, под който всички можем да се подпишем, тя трябва да залегне освен на думи, и на дела в програмата на Реформаторския блок. Тя е естествен стремеж на всички българи, които негодуват срещу властта на мафията, без значение дали са с леви, десни, центристки или без политически убеждения. Те могат да гласуват за БСП, или за ГЕРБ, или за ДПС, или дори Атака, но в общия случай те възлагат на избраниците си надеждата да направят така, че мафията да не ограбва труда им и да не ги държи в мизерия. Е, аз лично съм на мнение, че гореизброените партии правят точно обратното и затова няма да гласувам за тях, но не искам да се налагам. Възможно е и Реформаторският блок, ако влезе във властта, да се превърне в проводник на интересите на мафията. Тогава, уверявам ви, ще протестирам срещу него също толкова яростно, колкото и сега. Та препоръката ми към блока и неговите привърженици е: отстоявайте принципите си, но изведете като основен принцип обединението на гражданите срещу мафията! Не подклаждайте разделението на леви и десни, на бедни и богати, на образовани и неуки, което управляващата коалиция търси под дърво и камък! Приемете, че много хора ще прегърнат този принцип, но няма да гласуват за вас. Не позволявайте да загубите същността си, само за да привлечете още малко избиратели. Защото същите тези избиратели, а и много други, ще се отрекат от вас, ако не оправдаете очакванията им.

7. Това ме навежда към последния съвет към Реформаторския блок. Огледайте се! Спомнете си какво се случи с ГЕРБ в началото на годината! Вижте какво ще се случи с неофициалната коалиция БСП-ДПС-Атака, надявам се до края на тази година! Знайте, че ако тръгнете по техните стъпки, ви очаква същата съдба. Защото българинът се пробуди от летаргия и макар да е малко неориентиран, вече няма намерение да позволява да се възползват от него, без да се опита да защити интересите си.

Кратка равносметка на това, което се случи снощи

1000723_10151803493029595_650567775_n

Снимката е правена с телефон, с който все още не съм се научил да снимам прилично през нощта, съжалявам за лошото качество.

Това е кратък, написан набързо, нередактиран, неизчерпателен и вероятно малко емоционален текст и сигурно има какво да се желае от него. Вероятно днес или утре ще пиша повече. И все пак, това е моята кратка равносметка за събитията около парламента снощи.

Протестът вече не е същият. И няма как да бъде иначе, след като полицията първа наруши мира. Нищо не може да мобилизира толкова бързо толкова много хора, колкото полицейското насилие. Вярно, то беше ограничено, но обяснете това на пострадалите мирни протестиращи. За съжаление снощи около парламента имаше провокатори. Вероятно голяма част от тях са били платени, веоятно е имало и такива, които просто са си търсели повод да се сбият с полицията и да повандалстват. Също така вероятно сред хората, които мятаха бутилки, кенчета от бира, камъни и други предмети по полицията, е имало и обикновени протестиращи, на които не са им издържали нервите, или са били увлечени от ескалиращото напрежение.

Отново беше достатъчно видно, че побойниците са само малка, но шумна част от протеста – както беше и през февруари, и през януари 2009 г. От това, което видях и което прочетох по-късно, останах с впечатлението, че безредиците снощи бяха доста по-ограничени в сравнение с февруарските протести. Надявам се това да не се промени.

Знам, че някои ще разкритикуват протеста заради изкъртените плочки, разместените пейки, кофи и поунищожените чадъри от заведенията. Съгласен съм, не е красиво, не се радвам, че се случи. Но това беше напълно закономерна реакция на хора, които искат да се защитят от полицейското насилие (което, пак да кажа, беше ограничено, а не повсеместно) и да извършат успешно МИРНА блокада. Защото има разлика между това да седиш на земята, като отказваш да се преместиш и това да замеряш полицаите с пейки и павета.

И накрая – протестът вече е различен. Но това не го прави по-малко смислен. Причината за него все още си е там и упорито отказва да подаде оставка. Причината за него първа поиска да се прибегне към насилие. И тази причина трябва да бъде изкоренена. Правителството на Орешарски трябва да падне – бих казал – ако хората в него са запазили поне малко достойнство. Но знам, че това не е така. Което прави нуждата от неговото сваляне още по-голяма. Оттук нататък вероятно ще има нови провокации. На протеста вече не бива да има деца. И все пак той трябва да продължи. И трябва да покажем, че ние сме законният суверен, че сме мнозинство и че нямаме общо с побойниците, които се опитват да опорочат каузата ни.

#ДАНСwithme

Гневът на обидените

IMG_0072

През последните доста дни за съжаление не ми остана време да пиша – било от протестиране, било заради лични ангажименти. Междувременно събитията не ме чакаха да се наканя. Това, което се промени в протеста срещу кабинета „Орешарски”, беше, че след първоначалната еуфория той премина във фаза на позиционна война. Правителството и три от четирите парламентарно представени сили продължиха да се правят, че протестите не съществуват, че са малобройни, че са платени (интересно кой е толкова щедър, че да финансира десетки хиляди души, протестиращи всяка вечер) и – което звучи направо смешно, казано от тях – че са безпринципни.

За всеки човек, притежаващ капка разум, е ясно, че нито едно от тези твърдения не е вярно. Всички имаме очи и виждаме множеството, изпълнило Цариградско шосе, или разтеглило се от сградата на парламента до НДК, за което МВР твърдеше, че се състояло от около 3000 души (преди да обясни, че брои само тези на площада). Всички познаваме хора (или самите ние сме такива), които се лишават от сън, личен и социален живот, причиняват си затруднения на работа и влизат в преразход, за да могат да бъдат на площада и да изразят позицията си искрено и безкористно.

Нашата искреност и решимост са нещо, което онези, срещу които се борим, изглежда не могат нито да разберат, нито да понесат. Те са свикнали мотивацията за всяко едно действие на себеподобните им да бъдат користните интереси. Опитаха се да ни осмеят, да ни омаловажат, да ни разделят, да ни провокират, да ни обидят, а вчера дори се опитаха да ни обвинят едва ли не в убийство, когато Софийска градска прокуратура излъга, че линейка на „Спешна помощ” е пристигнала със закъснение на мястото на катастрофата на Цариградско шосе, защото била забавена от протестиращите, при положение че самата здравна министърка и шефът на „Спешна помощ” още преди това изрично заявиха, че линейките въобще не са минавали през протеста, а и дори не са закъснели.

Нищо от това не ме изненадва, но гарантирам на всички, независимо дали подкрепят протестите или не, че тези долни интриги на властта, раздухвани през усилвателя на пропагандната машина на Делян Пеевски, не могат да ни обезкуражат. Напротив – те ни обиждат и предизвикват справедливия ни гняв – гняв, който вече избуява и е на път да промени лицето на протеста. Повярвайте ни, освен красиви, можем да бъдем и гневни, а ако самозабравилите се слуги на мафията не слязат на земята и не се огледат какво се случва около тях, скоро ще видят и грозното ни лице.

IMG_0018Опитаха се да ни разделят, внушвайки че това е протест на богатите, задоволените, елитарните и мързеливите, който е сляп за проблемите на бедните, отрудените и безработните. Ако е така, бидейки толкова задоволени, защо въобще протестираме? Защо не се радваме на предполагаемите си изобилни финансови активи и не си стоим вкъщи, или не почиваме на Карибите, вместо да трамбоваме по улиците всяка вечер?

Ние протестираме срещу погазването на гражданското ни достойнство с действия като назначението на Пеевски за председател на ДАНС, на Волен Сидеров за шеф на парламентарната комисия за борба с корупцията (от чието име многозначително премахнаха „и парламентарната етика”), с обидни изказвания като „нямаме нагласата да чуем искането за оставка на няколко хиляди протестиращи” и унизителни квалификации като „интернет лумпени”, както и срещу очевидното нежелание на парламентарно представените сили, включително ГЕРБ, да се опитат да обуздаят бясното куче Сидеров, който се опита неуспешно да принизи нашия протест до интелектуалното ниво на наетите от него мутри.

Властелините на корупцията, подмолността и оплитането на държавата с организираната престъпност се опитаха да внушат, че ние, които се борим за гражданско достойнство и за върховенство на закона, сме водели класова борба, че работим за връщане на ГЕРБ във властта, или че обслужваме единствено целите на десните сили (каквато ГЕРБ не е). Истината е, че сред нас има хора с десни, с леви, с центристки и без формулирани политически убеждения. Защото преди политическото самоопределение в пирамидата на социалните ни потребности стоят достойнството и желанието за справедливост – категории, които кукловодите няма как да разберат.

Да, когато протестът ни се увенчае с успех и свалим правителството на Орешарски, ще дойдат избори и тогава повечето от нас ще гласуват по съвест, което означава – за различни политически сили. Хората, които искрено вярват, че лявата или дясната идея, или балансът между двете, е правилният път към едно по-справедливо общество, не припознават свои представители нито в БСП, нито в ГЕРБ, нито в ДПС (за „Атака” дори не искам да отварям дума). Това са партии на статуквото, на клептокрацията, които отдавна не преследват идеите, които са обявили, че защитават. Колкото и да им се иска, ние не се делим на десни и леви, защото за да постигнем който и да е от обществените си идеали, ние се нуждаем от законност и елементарен морал. Това е каузата, която ни обединява и тя не може да бъде разцепена на две.

IMG_0085Колкото повече напредва времето, толкова по-активно властта се опитва да ни разцепи, обезкуражи и атакува. За нещастие на стожерите на корупцията обаче единственото, което постигат по този начин, е да втвърдят нашата решителност и да ни приближат още повече до прага на търпимост, отвъд който ще се видим принудени да паднем на тяхното ниво и да си послужим с единственото средство, от което те се респектират – насилието. Протестът може да има два изхода – или правителството на Орешарски ще прояви далновидност и самό ще подаде оставка, или ще бъде пометено от народа – било през лятото, есента или зимата. Колкото по-дълго се задържи на власт този кабинет, толкова по-грозно ще си тръгне.

Не бива да се заблужаваме. Битката, която започнахме, е изключително трудна и няма да приключи с падането на кабинета на Орешарски. Тя трябва да продължи всеки ден, а ние трябва да покажем непримиримост към погазването на закона и справедливостта. Ако искаме промяна, трябва да я извършим в самите нас – да изобличаваме корупцията от най-ниско до най-високо ниво, вместо удобно да си затваряме очите. Да отстояваме правата си, когато бъдат погазвани – чрез съд, медии, неправителствени организации и всякакви други законни средства. И не на последно място – да изпълняваме отговорностите си и самите ние да не се поддаваме на корупция и на изкушението да постигнем целите си по подмолен начин. Тогава ще оставим корупцията по високите етажи на властта без въздух и тя ще се задуши.

–––––––––––

ПП: Още за паралелните светове, в които живеем ние и противниците ни и за това защо протестираме, можете да прочетете в E-lect. За еволюцията, която преживя българското общество през последния месец, препоръчвам този текст на Нервната акула. А една зловещо реалистична картина на това, което се е случвало в кухнята на пропагандния апарат на последните три правителства (без да броя служебното) можете да разгледате в System of Errors.

Страх и омраза у Волен Сидеров

Volen_Siderov05

Снимка: Иван. Разпространява се свободно под лиценз (CC BY-SA 1.0)

През последните два дни протестите неизменно преминаваха покрай централите на четирите парламентарно представени партии. И нито веднъж не се стигна до ексцесии. Дори пред щаба на БСП – партията мандатоносител. Сидеров обаче не можеше да позволи мирът да възтържествува. Той направи всичко възможно, за да получи насилието, за което мечтаеше. Щеше ли да има сблъсъци пред операта тази нощ, ако „Атака” не бяха блокирали района и не се бяха подготвили за бой? Щеше ли да има пострадали, ако шайката на Сидеров не се беше барикадирала край централата на „Атака”, без никой да я заплашва? Ако момчетата с черни тениски зад барикадите не бяха хвърлили бутилки по демонстрантите, които (логично) им отвърнаха със същото?

Сидеров очевидно целеше точно това – да предизвика безредици, за да може да яхне вълната на омразата. Това е единственият начин, по който той може да печели симпатизанти. А напоследък, кой знае защо, лидерът на „Атака” изпитва остър недостиг на такива.

Всъщност притеснителното е именно, че това човече успя да постигне целите си, поне донякъде. Не бива да допускаме това недоразумение да дискредитира гражданския протест срещу правителството на БСП и ДПС, което беше сформирано благодарение на неговото присъствие в залата. Не бива да му позволяваме да трупа дивиденти на гърба на нормалните хора и да опорочава това, за което се борим.

Сидеров иска насилие. Той иска да ни накара да играем неговата игра. Иска да ни свали на своето ниво и да ни победи с опит. Иска да принизи протеста до лумпенско сбиване, за да се почувства в свои води.

За разлика от него обаче, ние не сме помияри. Ние сме достойни хора, които се борят с мирни средства против срастването на държавата с мафията и против наглостта на едно правителство, загубило всякаква легитимност. Ние не сме лумпени. Не насаждаме страх или омраза. Страхът и омразата са инструменти на „Атака” – инструменти за разрушение, защото тези хора не могат да градят. Ние обаче можем и искаме.

Моля всички участници в протестите да не отвръщат на провокациите на Сидеров и компания. Нека не наливаме вода в неговата воденица и да не отвръщаме на насилието с насилие. Нека го победим с мир и здрав разум! Народът разполага с най-могъщото оръжие, с което може да унищожи този тумор, на когото позволихме да се загнезди в нашето общество. Това оръжие не е насилието, а нашият глас. Скоро се очертава да го използваме отново.

Колкото до Сидеров – той трябва да понесе отговорност за престъпните си действия. А ние можем да окажем натиск върху съответните институции, например като подпишем тези петиции за сваляне на имунитета му и за подвеждането му под наказателна отговорност.

Благодарствено писмо към премиера Орешарски

IMG_1053След третата вечер на протести срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС (и втора, в която участвам аз), се чувствам толкова добре, че не мога да не благодаря на премиера Пламен Орешарски. А имам да му благодаря за много неща.

Господин Орешарски, благодаря ви, че успяхте да обедините един пословично разединен народ със скандалното решение да поставите мутра и собственик на обслужващи всяка власт медии начело на могъща силова структура като ДАНС.

Благодаря ви, че ни помогнахте да осъзнаем силата си и да я насочим срещу вас.

Благодаря ви, че предизвикахте масови протести, които Волен Сидеров не може да яхне (и това очевидно не му дава мира).

Благодаря ви, че станахте причина за такъв разцвет на българските блогове, които усилено отразяват и коментират случващото се в обществено-политическия живот в България, след като медиите на вашия любимец Пеевски се направиха, че живеят на друга планета.

Благодаря ви, че „осмислихте” свободното ми време в неделя вечерта – нещо, което министърът на младежта и спорта Мариана Георгиева, въпреки желанието си, засега не е успяла да постигне.

Благодаря ви, че ми дадохте възможност да си направя една толкова приятна разходка с приятели и още 20 000 непознати из напълно пешеходния център на София. Както и за чистия въздух, незамърсен от коли. Както и за несъмнено полезната физическа дейност, за която за съжаление често не успявам да отделя време. Беше много мило.

Благодаря ви за всички тези неща, а ако се замисля, сигурно ще се сетя и за още. И тъй като смятам, че заслужавате възнаграждение за усилията си, ви го предлагам под формата на безплатен съвет. След като очевидно никак не ви се остава начело на такова правителство (за което съдя по политически самоубийствения ход с номинацията на Пеевски), мога да ви посоча един много лесен и безотказно действащ начин да се отървете от това бреме – подайте оставката на кабинета. Обещавам ви, че ние гражданите ще я приемем.